Дневникът на един добре прикрит шизофреник

Малкото езеро едва не ни погълна. Събудихме се подгизнали. Добре, че имах чисти дрехи в непромокаемата раница. Пременихме се и реших, че този път ще проверя онзи блок с моето име на апартамент първи. Оказа се, че човекът, който ми прави компания има същия проблем. Името му не е това, с което се представя - проблем с имената го нарече.  Остават още 4 почивни дни и започвам работа. Няма как да ги изкарам в локвите навън.  Гледах звънците няколко минути. Събеседникът ми гледаше името до моето. Кърт Софар. Значи така се казваш Джони- намигнах му а той се изчерви. Направи няколко знака с ръце - нещо от типа айде да влезем заедно. Съгласих се. От входа излязоха хора и задържаха вратата за нас. Сякаш ни познаваха и знаеха точно накъде сме тръгнали. Застанах пред вратата с моето име и потропах. Вратата се отвори и ме посрещна Сири. - Здравейте Ана или Мона - кое е името, с което предпочитате да се отнасяме в този свят? - Ъм...Мона. - Здравейте, Мона. Аз съм вашият личен асистент Сири....

Пропътувах 13000 км за да се явя на интервю за работа.  Интервюто беше на всеобщия език. Продължи не повече от 15 минути. Аз закъснях с около пет, тъй като полета ми не беше точен и се наложи да ходя до местоназначението.  Подадоха ми договор с посочена заплата, неособено точен адрес и единственото което успях да попитам старейшината преди всички да се изнесат беше, покриват ли ми наема. Подписах. Отмина данданията и се озовах сама в непознат свят. Огледах наоколо и видях само един блок.  Запътих се директно към него, като пред мен хлопнаха вратата двама от другите учители посетили интервюто. Предполагам и те са подписали. Загледах се в звънците отвън. Започнах старателно да издирвам името си с надежда да открия номера апартамент, в който се очакваше да пребивавам. 4 реда с имена. Внимателно препрочитам дори изтритите и заличени надписи, тъй като не откривам моето. Поне не това, с което бе трябвало да ме познават тук. На 1 номер виждам Ана Джонсън, но това трябва да е няк...