4. сън

Пропътувах 13000 км за да се явя на интервю за работа.  Интервюто беше на всеобщия език. Продължи не повече от 15 минути. Аз закъснях с около пет, тъй като полета ми не беше точен и се наложи да ходя до местоназначението. 

Подадоха ми договор с посочена заплата, неособено точен адрес и единственото което успях да попитам старейшината преди всички да се изнесат беше, покриват ли ми наема.

Подписах.

Отмина данданията и се озовах сама в непознат свят. Огледах наоколо и видях само един блок. 

Запътих се директно към него, като пред мен хлопнаха вратата двама от другите учители посетили интервюто. Предполагам и те са подписали.

Загледах се в звънците отвън. Започнах старателно да издирвам името си с надежда да открия номера апартамент, в който се очакваше да пребивавам. 4 реда с имена. Внимателно препрочитам дори изтритите и заличени надписи, тъй като не откривам моето. Поне не това, с което бе трябвало да ме познават тук. На 1 номер виждам Ана Джонсън, но това трябва да е някой друг. Тук се казвам Мона Уикенд. Няма как да съм аз. Вратата на входа се отваря и решавам все пак да погледна какво става вътре. 

Разходих се. Направих една добра и обширна разходка из етажите. Няма моето име. На вратата, която ползва моето истинско име не посмях да почукам. Нямаше и плик с инструкции, нито ключ отвън. Няма как да съм аз. 

Излязох.

Часът е... Нямам идея колко е часът. Виждам, че слънцето е в средата на небето, нямам идея колко е часът. В моя свят щеше да е около 13:00. Тук не знам. Надявам се да е там някъде и да се задържи светлина в небето още малко, за да мога да открия подслон за ноща.

Отивам отсреща до университета, където има малка кръчма. Влизам и започвам да се оглеждам. Искаше ми се да открия старейшината или някоя от секретарките му там, защото нямам никаква представа къде да ги търся, когато университета е затворен.

Откривам лице, което видях да седи встрани по време на интервюто. Отивам директно при него. След кратък опит от типа "Здравей, аз съм един коя си и се чудех дали случайно..." Бях прекъсната от оригване и поглед изключително незаинтересован " виж в понеделника след седмица, сега са празници"...

Това означаваше седмица и малко повече дори, в която аз няма къде да спя. Като включим това, че разполагам само с 200 евро, които след инфлацията не стигаха и за хляб за толкова време... Закъсала съм го. 

Слязох етаж по-надолу и открих подпряни на една стена пушка, малко дървен материал и инструменти разни.

В миг на ярост от безизходицата, в която бях изпаднала реших просто да ги взема и да си скова подслон до понеделника. 

Сграбчих каквото можах, докато непознат човек ме наблюдаваше с усмивка на лице. Бях се забързала, защото деня изчезваше бързо и усещах как прилива приижда. Търсех близко възвишение, не далеч от цивилизацията( ако можеше въобще така да се нарече това тук), където да няма много вода и диви индивиди. 

След около 15 минути ходене, забелязах че човека ме следва, носеше още дървен материал и някакви неща като плат в нещо като вързоп. Нямаше как да не се обърна и да задам въпросите си. - Кой си ти? Защо вървиш след мен и какво искаш? Остави ме!

Само сълзите ми липсваха в очите, пък взе и да пръска дъжд. Няма такава драма.

Човека се доближи, направи няколко знака с ръце и извади преобразувател. Явно не можеше да говори - или поне не моя език.

-Ще ти помогна, мен също оставиха без подслон. И аз ще чакам до понеделник.-

И се сетих. Този човек хвърляше боклука докато траеше интервюто. След това го видях във входа, когато вратата се отвори, може би той е натиснал бутона. Седеше на бара и хапваше попара точно до идиота, който ми каза да чакам до понеделник. Ясно... Нещо не е правилно.

Все пак му позволих да помогне, имам пушка ако нещо се окаже някой извратеняк, а без негова помощ нищо няма да построят от тея дъски навреме.  

Малко по-високо направих първа копка за основите. С кюмюрджийска лопата. Но все пак лопата. Забихме вертикални шест греди не по-високи от 1,50м и почнахме да ковем останалото дърво. 

Прилива беше дошъл. Низината беше езеро. Изглеждаше красиво и светло. Луните отразяваха силно.

Чух звук като от не добре работещ мотор. 

Какво е това? - запитах човека дремещ срещу мен. Някакво същество.-Гъделичка. Има още едно по-малко. Котки . Това било мъркане.

Събудих се.