Публикации

Последна публикация

28. Вчера

-
 Понякога се случва да се събудя отпочинала, наспала се, жизнена. Различна от това, което се случва всеки ден в продължение на толкова години, които отдавна спрях да броя. И макар, че съм грипозна и тялото ми бори някакъв широко разпространен вирус, енергията беше в повече от това с което мозъка ми е свикнал да разполага. Такъв ден беше вчера. Един ден, в който си позволих бавен старт на деня. Събудих се около 10. Станах, пих чаша вода и си направих кафе. Както всеки ден се върнах с кафето в леглото, подпрях го в скута си и взех телефона за да се ъпдейтна с малко брейнрот. Писах на колегата, който претърпя кофти операция, да го проверя как я кара. Писах с другия колега, който имам за уърк бести за някакви работни неволи, с които се сблъсква. Писах на двете ми най-добри приятелки от детството, за да проверя и те как я карат. Чувствах нужда от социална активност, но не от този тип в която се налага да излизаш.  Прекарах деня си до към 12 в седяща поза, на топличко под завивките....
Публикуване на коментар
Прочетете още

27. Геройство

-
Всички водим борби. Със себе си, с дребни физически болки, които игнорираме. С живота.  Има моменти, в които се смятаме за най-силните. Казваме си, че само още един ден стискане на зъби и ще премине. Поредния ден на болка. Поредната психологическа травма. Защото нали именно времето лекува най-добре.  Като едни истински балканци сме възпитани да не хленчим и да не се оплакваме. Забавното, в случая е, че си позволяваме да хленчим и да се оплакваме само в случай, че нещото за което наддаваме глас, не фигурира в главите ни като нещо важно. Не обръщаме внимание на собствените си тела и техните сигнали. Би било слабост, да идем на лекар за нещо незначително. Но можем да се оплачем от ситуация, която ни е подразнила. Това си е нещо напълно нормално.  А идва един момент, в който месните костюми, които носим ни предават. Поддава някой амортисьор. Приболва някоя жилка. Усещане кога ще вали. И някак всичко това не е важно. То няма значение, защото това е живота. Болка и амортизация....
Публикуване на коментар
Прочетете още

26.Брик бай боринг брик///

-
 Понякога се чувствам изкючително тъпа. Изключително виновна. Изключително нерелевантна. Изключително неадекватна.  Мога да продължа с "изключителните" си чувства, но усещам, че няма никакъв смисъл да се само гаслайтвам към положение, в което ще се чувствам още по-смотано.  Заради факта, че все пак има някакъв разум в главата ми, се опитвам да оправдая всички покрай мен. Било то техни действия, бездействия или пък думи. Знам, че често хората не използват разума си правилно и правят и казват неща импулсивно, с цел да изпуснат собствената си пара. Напълно в реда на нещата е. Не мога да проумея само, защо когато знам това - аз все пак се чувствам лично обидена и нападната... Защо хората трябва да болят? Не може ли да бъде по-лесно? Глупаво е и абсурдно, но така се чувствам в този момент. Може би повече разочарована, което ме прави повече тъжна.  Дали проблема е в изключителното ми емпатично чувство към хора, които ми се струват смислени или е адхедонията, която живее в ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

25. Музика

-
Все повече раз подред Чакам като слънчоглед  Всяка мисъл всеки ред Води, води води към теб... Имам весели и тъжни дни. Дори веселите са в по-голямата си част тъжни. Празнота и някакво апатично спокойствие са главните виновници за необяснимата ми тъга. Тъгувам по не изживяно минало и едно спокойно детство, което е спокойно само в спомените ми.  Без значение тъжно или весело ми е в даден момент, музиката е нещо, което задължава дълбоко в мозъка ми и прави всичките ми мисли по от това което чувствам в момента. Тази седмица съм забила на песен която открих лятото и я слушам постоянно, докато ми омръзне.  С нея ми е весело и същевременно тъжно. Не ми навява спомени за хора, какъвто имам от почти всяка друга песен.  Имам енергия когато слушам и искам да скоча и да затанцувам или да се затичам безцелно на където ми видят очите. В тежък момент съм и имам нужда от такива песни, които да отвличат вниманието ми.  Остават ми 2 часа и половина от работния ден. Днес е сравнит...
Публикуване на коментар
Прочетете още

24. Дневник

-
 Осъзнавам, че този блог се превръща в личния ми дневник. Винаги съм имала нужда от място, на което да пиша своеволията и мисловните си издихания. Помага ми да осъзнавам себе си и заобикалящият ме свят. Не винаги разбирам какво искам да кажа, но поне изливам синтезиран бълвоч. Какъв е шансът някой да попадне на тези ми думи - нищожен. Смятам да запазя тенденцията, тази година да пиша за себе си, за средата си, за всяка малка капка, която прави денят ми пълен. Лутането между историята за Ди и пътешествието й в миналото, и моите ежедневни опити да отнеса мозъка си на различно място от реалното - това, което виждам пред мен приключи. Ди ще остане някъде там, като част от минал незавършен проект. Един от многото. А мястото тук ще бъде място за мислите ми, които не успявам да изрека на глас. Борбата с мен. 
Публикуване на коментар
Прочетете още

23. Rage

-
Rage is a quiet thing...  Днес се блъскам от една греда в друга.  Денят започна бавно и неестествено позитивно. Игнорирайки успешно заобикалящия ме хаос, си направих кафе и седнах да поиграя. Чувствам, че изоставам и ме е страх да не съм лош играч. Абсурдно, но факт.  Успях да мина първия трйл и една мудна мисия, в която се почувствах значима. Другите играчи умираха, а аз удържах фронта. Всичко е прекрасно до тук.  Тръгнах по-рано за работа, предвиждайки трафик, факта че трябва да тегля пари и трябва да взема храна за котките. Излязох близо час по-рано. След като нямаше къде да спра по-близо, спрях зад мола, с идеята, че поне има сравнително близък банкомат. Оказа се, че не работи. Заваля дъжд и разходката до следващия банкомат беше нещо средно между романтика и кални бани. Успях да изтегля пари след 10 мин лутане. След това се запътих до близкото зоохоби за храната. Пред мен една симпатична дама прекара 20 минути в избиране на цвят на опашката на новата си рибка, ко...
Публикуване на коментар
Прочетете още

22. От болезнените нощи

-
Станах с нежелание. Както всеки друг път, в който не успявах да наглася майндсета си за това, че хората излизат по тъмно за първа смяна.  Нощта беше от онези гадно нощи, в които се будиш в 3:17 заради тъпа пулсираща болка в двата си Долни крайника. Болка от преумора от предишен ден или от застояване в деня преди това. На фона на болката от дните на изчистване на организъм от женската част на несъздаден живот, тази билка в краката беше по скоро дразнеща.  Реших за редно да изпия чаша вода, което налагаше претъркаляне през леглото, намиране на място за стъпване на пода - по възможност по-безшумно, за да не събудя половинката, последвало с нескопосано изпълнение по акробатика, след като улучих табуретката вместо пода.  Добрах се до кухнята, взех чаша миришеща на шкаф, изплакнах и налях с нечовешки усилия вода. Бутона на помпата решава, че няма да я включи точно в тези прекрасни моменти, в които се опитваш да не се разсъниш повече от това.  Върнах се на топло и приятно д...
Публикуване на коментар
Прочетете още