23. Rage

Rage is a quiet thing... 

Днес се блъскам от една греда в друга. 

Денят започна бавно и неестествено позитивно. Игнорирайки успешно заобикалящия ме хаос, си направих кафе и седнах да поиграя. Чувствам, че изоставам и ме е страх да не съм лош играч. Абсурдно, но факт. 

Успях да мина първия трйл и една мудна мисия, в която се почувствах значима. Другите играчи умираха, а аз удържах фронта. Всичко е прекрасно до тук. 

Тръгнах по-рано за работа, предвиждайки трафик, факта че трябва да тегля пари и трябва да взема храна за котките. Излязох близо час по-рано. След като нямаше къде да спра по-близо, спрях зад мола, с идеята, че поне има сравнително близък банкомат. Оказа се, че не работи. Заваля дъжд и разходката до следващия банкомат беше нещо средно между романтика и кални бани. Успях да изтегля пари след 10 мин лутане. След това се запътих до близкото зоохоби за храната. Пред мен една симпатична дама прекара 20 минути в избиране на цвят на опашката на новата си рибка, която да я дари с биоразнообразие в оплождането на нейните рибки вкъщи. Всичко е точно си казвам, търпелива съм, подранила съм, ще стигна. Тъкмо приключва дамата с прическа Карън и една симпатична двойка се провиква искам този папагал. Прекрасно, моят ред няма значение, аз само си почивам тук... След 40 минути, чакайки търпеливо успях да взема консервите и да тичам в дъжда докато стигна местоположението на колата си. 

Виждайки, че закъснявам, писах на колегите че ще закъснея. Успях да пристигна с 3 минути закъснение. Още не влязла в залата на кошмарите, тоест търговска зала ме хващат клиенти с глупави въпроси. Осъзнала, че съм забравила изпраната си тениска, влизам с мръсната от вчера и започва 3 часово лутане със заблудени клиенти. 

В цялото това лутане се опитвам да фокусираме уърк бестито ми, защото ми носи комфорта, който само човек, който разбира колко е смотана работата ти може да донесе. Виждам го, гледам нацупил се. Ок, бести, спасявай се, нямам време за излишна драма. И някак деня ми тръгна с рейдж. Тих, сподавен гняв, който не спря да се трупа през тези ужасни 3 часа на начало на работния ден. В един момент исках просто да си отида и да не се върна повече. Оказа се, че просто съм била гладна. След като успях да се измъкна за обяд, чувството на напиращ гняв беше отшумяло достатъчно, че да успея да продължа безсмисления си ден. Остава ми още 1 час. Последната почивка свърши. Отивам да оцелея още 1 час. Искам вкъщи...