26.Брик бай боринг брик///

-

 Понякога се чувствам изкючително тъпа. Изключително виновна. Изключително нерелевантна. Изключително неадекватна. 

Мога да продължа с "изключителните" си чувства, но усещам, че няма никакъв смисъл да се само гаслайтвам към положение, в което ще се чувствам още по-смотано. 
Заради факта, че все пак има някакъв разум в главата ми, се опитвам да оправдая всички покрай мен. Било то техни действия, бездействия или пък думи. Знам, че често хората не използват разума си правилно и правят и казват неща импулсивно, с цел да изпуснат собствената си пара. Напълно в реда на нещата е. Не мога да проумея само, защо когато знам това - аз все пак се чувствам лично обидена и нападната... Защо хората трябва да болят? Не може ли да бъде по-лесно? Глупаво е и абсурдно, но така се чувствам в този момент. Може би повече разочарована, което ме прави повече тъжна. 
Дали проблема е в изключителното ми емпатично чувство към хора, които ми се струват смислени или е адхедонията, която живее в мен и убива всяка малка искра допамин, която се докопа до клетките ми?

Като един искински изследовател на собственото си аз, за пореден път ще се стегна, вместо да се разрева от безсилие. Това е единственото, което се научих да правя през годините. Ако нещо не ми харесва и ме прави тъжна - по - добре да изключа себе си, да превключа на различна честота - помага ми разходки, музика и танци... Пускам силна музика, чиито текстове знам. Захващам работа, за която така или иначе никога няма да имам мотивация - тя мотивацията ще дойде с танца и отдалечаването от този свят. Брик бай боринг брик///

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

9. От онези нощи

-
 Ден като ден, нощ като нощ. Поредна и със сигурност не е последна. Човек колкото и щастлив да бъде, демоните от миналото витаят в главата му и не изпускат нито един шанс да се покажат. Гузната съвест винаги се завръща, когато не я искаш. Чувствам се сякаш оставих децата, които никога не съм имала. Бягайки от отговорност се опитвам да живея щастливо. Предвид това, че никога не съм се чувствала толкова щастлива, само спомага да се чувствам още по виновна. Защо ми е толкова трудно. Искам да загубя памет и да знам само това, което става от сега нататък. Само дето тогава най-вероятно няма да бъда аз, каквато съм сега. Картинката беше цветна. Стъпвахме от високо и се чуваше странен шляпащ звук. Сякаш ботушите ни бяха пълни с кал. Не беше полет, но не беше и падане. Просто подскачахме и се издигахме твърде високо, след което плавно се спускахме, стъпвайки по земята. Сякаш поемахме по пътека, която не съществува за другите, витаехме за кратко в облаците и след това се завръщахме на земята...
Прочетете още

12.Съмнение

-
Безсънни нощи, породени от въпроси, чиито отговори би трябвало да са очевидни, но уви... Ревността е сляп прилеп, събуждащ се нощем, хапващ от ума малки парченца, с малки краченца - сиреч насекоми.  Начина, по който работи един мозък, няма нищо общо с начина на работа на друг. Затова понякога, лично аз поне, нямам представа, как може един мозък да помисли нещо, което моят мозък не е предполагал възможно за мислене. Въпросът за отношенията с други индивиди от противоположния пол, винаги е пораждал в мен омраза, към хората които задават въпроса. Вътрешно чувство, което ми е насадено поради редица причини, благодарение на редица кофти преживявания.  Този път не беше така. Просто се изненадах, тъй като беше неочаквано. Но логически погледнато, въпросът беше зададен правилно, тъй като индивида към който се отнасяше реагира странно понякога. За мен няма значение, защото не смятам себе си за адекватен пример на човешкото съсловие и поради този факт странните реакции на други индивиди...
Прочетете още

15. Разговори

-
Едва сега започвам да разбирам. Имам нужда от хора в живота си, с които да анализирам ситуации. Оказва се, че нуждата ми от социални контакти си проличава в моментите, в които не мога да застана на едно място. Наричам това вид хиперактивност.  Последните дни имам неописуемо желание да се движа. Два почивни дни прекарах в ходене пеша до центъра и обратно в дъжд и студ. Едната вечер имах супер странни сънища в които не спирах да тичам, опитвайки се да избегна констатации, които мозъкът ми се опитваше да направи. Изглежда, че физическата ми активност се повишава, когато изпитвам някакъв тип притеснение. Обърканите ми мисли водят до желание да изтощя тялото си, а то сякаш генерира все повече енергия.  Няколко разговора по-късно, с мнения валидирани от хора, които смятам за бестита, схващам че отклонението в мислите ми е невалидно самообвинение породено от оувъртинк. Оувъртинк породен от страх да не изгубят това което има истинско значение за мен.  Свързвам създаването на нови...
Прочетете още