12.Съмнение

Безсънни нощи, породени от въпроси, чиито отговори би трябвало да са очевидни, но уви...

Ревността е сляп прилеп, събуждащ се нощем, хапващ от ума малки парченца, с малки краченца - сиреч насекоми. 

Начина, по който работи един мозък, няма нищо общо с начина на работа на друг. Затова понякога, лично аз поне, нямам представа, как може един мозък да помисли нещо, което моят мозък не е предполагал възможно за мислене.

Въпросът за отношенията с други индивиди от противоположния пол, винаги е пораждал в мен омраза, към хората които задават въпроса. Вътрешно чувство, което ми е насадено поради редица причини, благодарение на редица кофти преживявания. 

Този път не беше така. Просто се изненадах, тъй като беше неочаквано. Но логически погледнато, въпросът беше зададен правилно, тъй като индивида към който се отнасяше реагира странно понякога. За мен няма значение, защото не смятам себе си за адекватен пример на човешкото съсловие и поради този факт странните реакции на други индивиди не ми правят впечатление. Но тъй като ми беше посочено, започнах да се замислям. 

И все пак ревностен въпрос ме накара да се почувствам ограничена, сякаш ме обвиняваха в престъпление, което не съм направила и което дори не би ми хрумнало.

Интересен орган е човешкият мозък и интересно работи човешкото съзнание. 

Отне ми два дни чувство на вина без да съм виновна. Нещо, което си бях казала че няма да понеса повече от страна на никой. Но ето, че от него ще го понеса. И даже ще помисля дали аз не правя нещо. Не за друго, но има хора, които си заслужават чакането, а 33 години си е стабилно чакане. Дано нямам грешна преценка, но това е.