28. Вчера

 Понякога се случва да се събудя отпочинала, наспала се, жизнена. Различна от това, което се случва всеки ден в продължение на толкова години, които отдавна спрях да броя. И макар, че съм грипозна и тялото ми бори някакъв широко разпространен вирус, енергията беше в повече от това с което мозъка ми е свикнал да разполага.
Такъв ден беше вчера. Един ден, в който си позволих бавен старт на деня. Събудих се около 10. Станах, пих чаша вода и си направих кафе. Както всеки ден се върнах с кафето в леглото, подпрях го в скута си и взех телефона за да се ъпдейтна с малко брейнрот. Писах на колегата, който претърпя кофти операция, да го проверя как я кара. Писах с другия колега, който имам за уърк бести за някакви работни неволи, с които се сблъсква. Писах на двете ми най-добри приятелки от детството, за да проверя и те как я карат. Чувствах нужда от социална активност, но не от този тип в която се налага да излизаш. 
Прекарах деня си до към 12 в седяща поза, на топличко под завивките. Изморих се едва, когато усетих глад. Носът ми се опитваше да се запуши и за това се опитах да се налея с повечко вода. 
Реших да сменя менюто и да пропусна мюслито, тъй като си беше време за обяд. Пуснах си фейвърит пейлиста в Спотифай и с танцова стъпка реших, че ще ям яйца със спанак. Не че имах много вариации в хладилника. Сложих спанака, проведох някакви работни разговори с уърк бестито, защото очевидно му беше тегав ден и имаше нужда от съпорт. Измих всички съдове от мивката, докато чакам спанака.  Обърнах се и видях прекрасно пълната маса с мръсни съдове, които трупаме няколко дни.Това не ме пречупи, както се случва обикновено. Напълних мивката отново. Яденето стана готово. Хапнах. Не беше моето, за това затапих с нещо за хрупане - морков. Поизмих още съдове докато опразня пак мивката и реших да си почина малко. Върнах се в леглото и моята мързел поза. Последва още брейн рот. Писах си още с приятелките. Привидно изключително глупаво скучен ден, който обаче усещах като супер позитивен. Станах да потанцувам с музиката. Може би беше към 2, коагато танцувайки и разчиствайки бюрата и дрехите в хола, реших че имам сили за кратка тренировка. Усещах лека температура, но реших да не си развалям настроението с отчитане на градусите. 
Направих си лека йога тренировка, като включих тежести накрая за около 20-30 мин. Силната музика ме съпровождаше почти през целия ден. Може би от там ми беше доброто настроение. Или от това, че веднъж се наспах. Даже имах сили да извадя укулелето и да изпея рандом глупост за непослушния ми бретон. Иска ми се да мога да държа този позитивизъм през повечето време.
Депресията от миналите дни ме беше оставила да пренабрегна котешката стая отново. Изнесох 10 торби боклук, от които 8 бяха от там. Ходих 3 пъти до контейнера. Поизхабих си енергията. :)

 Знам, че високо функционалната депресия ще си бъде с мен до самия край. Адхедонията ми е погълнала целия допамин, а аз се боря за всяка малка глътка, сякаш е въздух. Осъзнаването на психичното ми състояние е доста добър ход. Хубаво е, че знам че не съм длъжна да анализирам всяка своя мисъл и действие. Вчера беше от дните, в които изключих мозъка си и просто се пуснах на автопилот. Хубаво е. Трябват ми повече такива непланирани, непредвидени, не сдухани дни. 
Живота тече твърде бързо. Забранила съм си да планирам и пак всичко ми е мини крачки, които съм си задала, и които ако не извървя се чувствам като провал. Искам да пея повечко, но ме боли гърлото. Отнесох се. Ами, това е за вчера. Един нищо и никакъв ден от който имах нужда. Без напрежение. А днес съм на работа. Къса смяна. И се събудих с температура. Ще го избутам. Само 2 дни подред са тоя път. Дано уърк бести номер 2 ми е на работа, че да си обядвам с нея. Някак минава по-леко. :)