Глава Втора - Интервюто

Ди влезе в асансьора за 2018, затаи дъх, пръсна си от паник капките и пое към мечтаното интервю. - 21.06.2018 София, България - каза тя и избра приблизителен адрес, където да бъде пратена - Все пак пътуването до точен адрес си бе скъпо удоволствие. Вратите се затвориха и тя пое още една голяма глътка въздух. Кой би предположил, че едно интервю за работа в миналото би имало такова значение за нея.
- Пристигнахме - оповести асансьотът. - Вратата се отвори бавно. Денят беше дъждовен - като се замислим 2018 бе доста дъждовна година за тази страна.
Ди слезе бавно и почти замислено. Преговаряше на ум въпросите, които мислеше че ще получи и най-накрая започна да се успокоява.-"Няма нищо страшно, това е просто интервю за стаж." - Стаж, за който тя бе подготвена още от 3045 година. Жалко, че в нейното време нямаше свободни позиции на тази длъжност. Всъшност вече не съществуваше такава длъжност.
За да стигне на мястото тя трябваше да хване автобус - от ония старите, които все още вървяха по земята. Интересно й бе да види това - до сега ги бе виждала единствено по филмите.
Всичко, което беше чела за това време изглеждаше по същия начин, по който го описваха в наръчниците - Асвалтови пътища, разпадащи се неподдържани сгради и такива, които изглеждат прекалено лъскави за мястото и времето си, навъсени хора, които не поглеждат другде освен в смартфоните си - "смартфон хаха толкова смешна играчка" - помисли си тя. - И дървета - зеленината отдавна не можеше да се види между сградите - след 2945 - Третата световна война, всички зелени площи бяха забранени - Въздуха се генерираше в обособени био резервати - бе забранено на човека да отглежда собствени растения - всичко зелено бе застрашено от изчечване.
Ди гледаше с изключително любопитство всичко наоколо - за щастие вече трябваше да слезе от автобуса - определено и се виждаше застрашаващо живота преживяване. На път за мястото, трябваше да мине през малка тревна площ. Това да стъпи върху трева й се струваше нереално. Дори си позволи да пипне листята на едно дърво. - Нещо за което можеше да плати с живота си през 3050 годината от която идваше.
 Ди достигна до сградата, която бе целта й. Погледна нагоре - поне 10-11 етажа облицовани изцяло от стъкла. Сградата отразяваше всичко в околността - Полу срутената сграда от ляво, 5-6 високи дървета от дясно, асвалтовият път отпред, небето. "Нищо чудно, че са забранени" - помисли си тя - "сигурна съм, че много от летящите птици са загубили живота си, удряйки се в такива сгради". 
Две крачки напред и Ди вече стоеше пред вратата. Вратата също беше от стъкло, с голяма метална дръжка и надпис "Бутни". Прочитайки надписа лека усмивка се разтехна по лицето й - спомни си един от уроците, на който спореше, колко глупаво е да има такива надписи. Разбира се сега й беше от полза, тъй като никога не й се бе налагало да биута врата. "Колко е тежка" - помисли си тя, след като я бутна по-леко от колкото трябваше.  Вторият опит беше по-успешен. 
Ди вече беше в сградата, оглеждайки за надпис "Информация" - където се очакваше да попита за насоки. 
Не се наложи да търси дълго. Беше потупана по рамото от висока, стройна жена на около 35 години, с руса коса до кръста - част от която не беше нейка, изкуствени мигли и неестествено бяла усмивка. - "Здравейте и добре дошли в Тара&СПС Солюшънс. С какво да Ви бъдем полезни?"
Ди, видимо притеснена, тъй като не очакваше такова посрещане, измърмори под носа си - "за интервю съм, за работа". Русата жена погледна леко въпросително, когато Ди добава - "QA позиция, интервю насочено за днес, 14:30 часа. Диляна Павлова, приятно ми е" подавайки ръка за здрависване. Все пак и беше странно здрависването - не можеше да разбере що за жест. Здрависването беше забранено още през 2056 в тази страна, а дори по-рано в други. През 2020 на Земята бе настанала паника в следствие на пандемия от Коронавирус. Самият вирус не беше по-сериозен от познатият тогава обикновен грип, но доста политически лица го използваха за създаване на масова паника и ограничаване правата на хората. Постепенно в следващите 10-15 години прегръдките, здрависването и въобще всяка форма на физическа близоз между хора, които нямат контакт от типа на съвместно съжителство, биваше забранявана и ограничавана, до толкова, че до 2050 се считаше за неморално, а по-късно се забрани със закон.
 "Анастасия Бьорн" - отвърна русата жена и подаде ръка за здрависване. "Няма от какво да се притеснявате" - каза тя, усетила притеснението в гласт на Ди. "Интервютата при нас са опознавателни и протичат толкова леко, че няма да усетите, кога Ви е минало времето. Господин Котър е готов да Ви приеме - заповядайте след мен". 
Ди се усмихна от учтивост и пое по г-жа Бьорн. Не след дълго стигнаха до метална автоматична врата - приличаше на асансьор - не точно такъв какъвто тя бе виждала. Влязоха в малката кутийка, русата жена натисна бутон номер 9 и асансьорът пое на горе. За миг Ди помисли, че ще загуби равновесие, но за щастие не беше толкова рязко тръгването нагоре. 
Докато се чуди какво ли още я чака да види днес, асансьорът спря и металните врати се отвориха. Двете излязаоха от асансьора и поеха на ляво по коридора. Жълти цветни стени, дървени врати с номера - Ди се чувствше като героиния от праисторически филм - до някъде бе точно такава. 
Бьорн почука на врата номер 189, а от вътре се чу - "Да, влез"... 
"Момичето за интервюто в два и трийсе е тук" - "Да влиза"
Русата дама се отмести от вратата и с жест направи път на Ди да мине. Ди влезе в стая около 4 на 4 метра. С голям прозорец гледащ към дърветата от вън. Пред нея точно до вратата имаше 2 стола облицовани с плат в син цвят  и пласмасови подлакътници в черно. Срещу нея зад голямо орехово бюро седеше мъж на около 30 години, с тъмна леко прошарена коса, с бяла риза и сини дънки. Борис Котър беше изпълнителен директор на фирмата от около година и беше странно, че лично той ще проведе интервю за стажант. Обикновено тези интервюта по това време се провеждаха от HR специалисти и някой мениджър примерно. 
Ди седна на един от сините столове, след като беше поздравила със " Здравейте, Диляна Павлова съм"
Господин Котър се усмихна без да казва нищо, и изчака търпеливо Ди да се настани, след което започна. 
"Сигурно се чудите, защо аз провеждам интервюто" - Ди, наистина се чудеше, но не се издаде - "Предполагам, че такава е политиката на Вашата фирма" отговори остроумно тя. 
"Не точно" - усмихна се Котър и продължи " Искам да знаете, че бяхте специално избрана за тази работа, след като дълги години следим подготвителните етапи за кандидати за пътуване" - каза той с вече малко по-сериозен тон. Ди усети, че той знае за пътуването в миналото, но защо никой не я беше подготвил за това.
Беше забранено да се контактува с хора от нейното време или близко до нейното време. Преди години опит за промяна на историята завърши със създаване на Земен закон за забрана на заговорите или както те го наричаха 4Z. Този закон забраняваше общуването между два индивида от друго време в настоящо време, когато те се засекът случайно. 
Ди стана от стола си - "Това някакъв тест ли е. Не мога да остана в това време, не и толкова близо, съжалявам" 
Котър стана от стола си " Моля, Ви изслушайте ме" - приближи се той до нея. " Всичко в тази стая се записва и предава директно на ЗОП" - Земята обща планета - организацията, която управлява всичко което се случва след третата световна война. 
Ди огледа стаята и чипа в окото й улови няколко от камерите. Компютъра ги идентифицира и тя седна отново. "Какво става тук" попита тя.
"Както знаеш в края на 2019, страната с име Китай ще разпространи вирус, който ще затвори всички граници и ще доведе до масов икономически срив. След 2020 във всяка отделна страна съществуваща тогава ще започнат масови протести от недоволни хора. Ще се палят гори, ще бъдат отровени ключови политически фигури. До 2050 половината от питейната вода на земята ще бъде отровена или източена от няколко ключови фигури - тогава изживяващи се като президенти на ключови държави. До 2100 половината от живоинските видове съществували до 2000 година ще са изчезващи. През 2170 съпват първите хора на Марс. 2300 започваме да теглим ресурси от луната. 
"Знам историята" -прекъсна го Ди. "Какво искате от мен? Да променя историята? Да запазим планетата?" - Изсмя се тя, но всъшност й стана изключително тъжно. 
Хода на историята беше довел до унищожаване на много ресурси от нашата собствена планета - до толкова, че през 2799 започнаха доставки на лед от астероиди. Първият такъв, на който успяха да кацнат и да извлекът вода беше 1998 OR2, който на няколко пъти беше доближавал Земята. С времето хората се научиха да изчистват водата и да я пригаждат за консумация. Водата се раздаваше на дневни дажби по 1,5л на човек. За къпане се ползваше пречистена окенска вода, която се смесваше с много препарати за да бъде годна и да не предизвиква алергии. Въпреки това алергия към вода имаха 60 на 100 от хората на земята. Страхотен развой на събитията за производителите на АлергоХ - естествено лекарство против алергии, което беше едно от най-успешните открития на д-р Слоун. Интересно, че негови бяха и всички пречиствателни станции за окенска вода, но ще стигнем и до там. 
"Знаеш, но не знаеш цялата" - продължи сравнително спокойно Котър, който отново седна зад бюрото си. " ЗПО разследва всички събития довели до WW3 през 2945 година. Преди 2 години попадат на откритие, което ги е довело до 2019 година. Историята не е такава каквато я знаем и те моля, дай си 1 месец време в тази година, за да разбереш колко много сме изгубили." Ди погледна недоверчиво Котър, след това погледна през прозореца, където вятър брулеше зелените клони на дърветата отвън. Искаше й се да си тръгне, но нещо й подсказваше, че трябва да остане. "Днес трябва да се прибера. Очаква се да съм на интервю за стаж, който ще продължи 6 месеца в 2018 година, и за който ще получавам 600 броя пари древна рядка валута наречена лев. Искате от мен да се прибера и на теста на входа какво? Да излъжа?. Знаете, че лъжата се наказва с отнемане на правото да напускам обект, нали?"

"Няма да лъжете. Просто няма да казвате всичко." - Котър подаде лист хартия и химикал на Ди. "Това е стандартен тест, който трябва да попълните. Имате един час. След това ще го прегледаме и ще Ви предадем договор за стаж, който ще можете да отнесете с Вас и да прегледате. Ако желаете да започнете трябва да го подпишете с химикал." - Усмихна се той - На входа само като видят договорът, ще разберът, че сте преминала успешно интервюто. Въпроси не задават, тъй като всяка информация може да промени хода на историята ако попадне в неподходящи ръце. Трябва просто да го покажете и това е. Това ще бъде и пропускът ви в следващите 6 месеца, ако решите да приемета задачата." Той стана и излезе от стаята. Върна се госпожа Бьорн, след точно 1 час. Взе теста, подписа го и подпечата. На печата пишеше "Преминал". Подаде на Ди, няколко напечатани листа, на които отгоре пишеше догово за стажанска програма №786.  "Не мога да разкрия повече, докато не решите дали да ни се доверите." - каза тя на Ди и я съпроводи до вратата на асансьора. "Натиснете бутон 1" - каза тя и обърна гръб, забързана към явно куп задачи, които й оставаха за деня. 
Ди натисна бутон 1, загледана в купчината бели листи с букви, чудейки се "а сега какво?'
Докато се усети, вратата пред нея се отвори. Излезе от малката кутийка и продължи наред към стъклената врата, която сега беше с надпис "Дръпни". Усмихна се като се сети, колко тежка й се стори на идване вратата. Вече беше подготвена и я дръпна със замах. Излезе и реши да използва оставащите час и половина до пътуване към нейната реалност, за да погледа дърветата. За миг беше сигурна, че чува и птици, въпреки, че песните бледнееха пред шума от минаващите автобуси и автомобили. Ди стоеше като замръзнала на средата на тротоар, когато една жена бутаща количка й направи забележка " Мръднете се де" - измърмори жената, а Ди подскочи в тревата докато се усети какво се случва. Когато погледна часовника си, осъзна че остава едва час да стигне до портала и забърза към спирката. Отново трябваше да се вози с автобус. Беше си странно и страшно преживяване за нея. Когато стигна до портала, оставаха няколко минути, но тя реши да не чака, а директно да се качи - "работа или туризъм" - попита пазач на входа - голяма метална порта, с будка на която се показваха пропуските - правдоподобно за онова време. 
"Работа" - каза Ди и показа купът с бели напечатани листя. Пазачът се усмихна - "Имате успешен ден виждам. Ще се виждаме често" - каза той и я пропусна да мине. 
Ди се качи в асансьора и каза 21.06.3050 година, Окръг 578-ми. Държави, градове, улици нищо такова не съществуваше в нейното време. Колко по-лесно беше да живееш в окръг - помниш цифрите си и това е... Колко по-прост и се струваше живота, преди да предприеме пътуването. 
Пристигна точно пред обекта, който обитаваше. Сканира кода на ръката си и се прибра вкъщи.