Глава Първа - Месец по-рано

-

-Наистина ли искаш да работиш това? Знам,че изкарахме курсa древен тест, но това е съвсем различно. Та ти ще трябва да пътуваш 1000 години назад... Това си е доста страшно. Това е преди войната...
-Знам. Но ти представяш ли си... Мога да видя какво е било тогава, пък и парите които дават за стаж там са историческа ценност. Доста добра заплата за нещо, което е супер лесно като професия... Интересно ми е как ще изглежда тогава.
Да... но нали знаеш че трябва да минеш курс за историческо държание може би десето ниво. Език, правопис, правоговор... ще успееш ли за месец.
- Нали знаеш че имам древна леля. Тя есе още говори с нас единствено на древен език. Мисля че ще успея.
-Добре.
-Добре.

Когато си наумиш, че искаш нещо, трябва да се бориш за него с всикчки сили. Винаги съм смятала, че ако се отказваш лесно, значи все още не си намерил истинското си призвание. Моята история запчва някъде межу тези редове и ако знаех как ще се завърти светът може би бих променила някои неща. В моят свят това е възможо, но всъшност незаконно. Ефектът на пеперудата. В историята, когато хората все още са гледали филми имало един с това име. Изразът има смисъл, обяснявайки как когато пеперуда махне с крила полъхът от крилата може да се превърне в ураган на другия край на света. Мислила съм си да тръгна със съпротивата, както направи Катя, но след това се сетих, че ако променя и малко от действията си преди, сега щях да бъда друг човек, на друго място. Не си заслужава, когато харесваш живота си. Не че моят е перфектен, но не си представям да бъда друга.

    ************

Речено-сторено. 
- Езикът е сходен. Усмивката трябва да я скриеш малко... Там където отиваш ако си прекалено щастлива няма да паснеш. Също така идваш от провинцията. Трябва да говориш по... по-твърдо. Ще ти изготвя списък с неправилни думи, които задължително трябва да употребяваш разговорно. Ще се справиш.

Погледнах списъка, който беше доста постен

Списък:

взимавахме - вземахме
отивам си сипя вода - ще си налея вода
все тая - няма значение
зарежи - остави това
Примерно: зарежи го тоя - Остави го този
юркам, юркаш - караш някого да побърза
и т.н

Предпочитам да го прегледам вкъщи, нищо няма да запомня сега, много е дълъг.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

9. От онези нощи

-
 Ден като ден, нощ като нощ. Поредна и със сигурност не е последна. Човек колкото и щастлив да бъде, демоните от миналото витаят в главата му и не изпускат нито един шанс да се покажат. Гузната съвест винаги се завръща, когато не я искаш. Чувствам се сякаш оставих децата, които никога не съм имала. Бягайки от отговорност се опитвам да живея щастливо. Предвид това, че никога не съм се чувствала толкова щастлива, само спомага да се чувствам още по виновна. Защо ми е толкова трудно. Искам да загубя памет и да знам само това, което става от сега нататък. Само дето тогава най-вероятно няма да бъда аз, каквато съм сега. Картинката беше цветна. Стъпвахме от високо и се чуваше странен шляпащ звук. Сякаш ботушите ни бяха пълни с кал. Не беше полет, но не беше и падане. Просто подскачахме и се издигахме твърде високо, след което плавно се спускахме, стъпвайки по земята. Сякаш поемахме по пътека, която не съществува за другите, витаехме за кратко в облаците и след това се завръщахме на земята...
Прочетете още

12.Съмнение

-
Безсънни нощи, породени от въпроси, чиито отговори би трябвало да са очевидни, но уви... Ревността е сляп прилеп, събуждащ се нощем, хапващ от ума малки парченца, с малки краченца - сиреч насекоми.  Начина, по който работи един мозък, няма нищо общо с начина на работа на друг. Затова понякога, лично аз поне, нямам представа, как може един мозък да помисли нещо, което моят мозък не е предполагал възможно за мислене. Въпросът за отношенията с други индивиди от противоположния пол, винаги е пораждал в мен омраза, към хората които задават въпроса. Вътрешно чувство, което ми е насадено поради редица причини, благодарение на редица кофти преживявания.  Този път не беше така. Просто се изненадах, тъй като беше неочаквано. Но логически погледнато, въпросът беше зададен правилно, тъй като индивида към който се отнасяше реагира странно понякога. За мен няма значение, защото не смятам себе си за адекватен пример на човешкото съсловие и поради този факт странните реакции на други индивиди...
Прочетете още

15. Разговори

-
Едва сега започвам да разбирам. Имам нужда от хора в живота си, с които да анализирам ситуации. Оказва се, че нуждата ми от социални контакти си проличава в моментите, в които не мога да застана на едно място. Наричам това вид хиперактивност.  Последните дни имам неописуемо желание да се движа. Два почивни дни прекарах в ходене пеша до центъра и обратно в дъжд и студ. Едната вечер имах супер странни сънища в които не спирах да тичам, опитвайки се да избегна констатации, които мозъкът ми се опитваше да направи. Изглежда, че физическата ми активност се повишава, когато изпитвам някакъв тип притеснение. Обърканите ми мисли водят до желание да изтощя тялото си, а то сякаш генерира все повече енергия.  Няколко разговора по-късно, с мнения валидирани от хора, които смятам за бестита, схващам че отклонението в мислите ми е невалидно самообвинение породено от оувъртинк. Оувъртинк породен от страх да не изгубят това което има истинско значение за мен.  Свързвам създаването на нови...
Прочетете още