16. Кипя

-
Кипя. Вълни от енергия заливат мозъчните ми клетки и карат стоенето на място да се усеща като нещо не особено естествено. 
Който ме познава добре, знае че въпреки активните ми изблици за движение понякога, обикновено след работен ден просто се прибирам и изключвам тялото си. Лягам с телефон или книга в ръка и просто заспивам духом. Не искам да се занимавам с никой и нищо, и всяка малка изникваща задачка ми докарва невероятно раздразнение. 
Вчера след интензивен работен ден реших да изляза с приятелка. Вечеряхме и след това успях да накарам тайфата да се приберем пеша. Откривам изключително удоволствие в ходенето пеша нощно време този сезон. Има нещо, което ми носи спокойствие на ума в този тип разходки. 
Опитвам се да разбера каква е причината за тези ми внезапно изблици на енергия и настроение, различно от раздразнение и тъга. Тя тъгата си е там, заради постоянното оувъртинкване за неща, над които нямам контрол. И все пак не успява да надделее поривите ми за добро вътрешно усещане. 
Понякога се страхуваме, защото преди много време, когато последно съм усещала такива енергийни и позитивни изблици, мозъка ми ме подведе жестоко. Когато изглеждах, като май щастливия човек на света, докато бях с приятели и сред хора, точно тогава една малка грешна мисъл ме отведе до най-тежките периоди в живота ми. Момент, в който опитах да приключа живот, който тогава смятах че не мога да понасям повече. 
Сега смятам, че имам контрол на д себе си и собствените си емоции. И въпреки това, понякога се хващам да премислям дали това е реалността в която живея. Дали това е то.
Ще приключа това си разсъждение с факта, че енергията се засилва от позитивна мисъл. Мисълта, че човека до мен върви с моето темпо. Мисълта, че правим още една крачка напред. Мисълта, че този път съм намерила правилната пътека, която няма да отъпкан сама.  Ще газим заедно. И вярвам, че ще успеем. :)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

9. От онези нощи

-
 Ден като ден, нощ като нощ. Поредна и със сигурност не е последна. Човек колкото и щастлив да бъде, демоните от миналото витаят в главата му и не изпускат нито един шанс да се покажат. Гузната съвест винаги се завръща, когато не я искаш. Чувствам се сякаш оставих децата, които никога не съм имала. Бягайки от отговорност се опитвам да живея щастливо. Предвид това, че никога не съм се чувствала толкова щастлива, само спомага да се чувствам още по виновна. Защо ми е толкова трудно. Искам да загубя памет и да знам само това, което става от сега нататък. Само дето тогава най-вероятно няма да бъда аз, каквато съм сега. Картинката беше цветна. Стъпвахме от високо и се чуваше странен шляпащ звук. Сякаш ботушите ни бяха пълни с кал. Не беше полет, но не беше и падане. Просто подскачахме и се издигахме твърде високо, след което плавно се спускахме, стъпвайки по земята. Сякаш поемахме по пътека, която не съществува за другите, витаехме за кратко в облаците и след това се завръщахме на земята...
Прочетете още

12.Съмнение

-
Безсънни нощи, породени от въпроси, чиито отговори би трябвало да са очевидни, но уви... Ревността е сляп прилеп, събуждащ се нощем, хапващ от ума малки парченца, с малки краченца - сиреч насекоми.  Начина, по който работи един мозък, няма нищо общо с начина на работа на друг. Затова понякога, лично аз поне, нямам представа, как може един мозък да помисли нещо, което моят мозък не е предполагал възможно за мислене. Въпросът за отношенията с други индивиди от противоположния пол, винаги е пораждал в мен омраза, към хората които задават въпроса. Вътрешно чувство, което ми е насадено поради редица причини, благодарение на редица кофти преживявания.  Този път не беше така. Просто се изненадах, тъй като беше неочаквано. Но логически погледнато, въпросът беше зададен правилно, тъй като индивида към който се отнасяше реагира странно понякога. За мен няма значение, защото не смятам себе си за адекватен пример на човешкото съсловие и поради този факт странните реакции на други индивиди...
Прочетете още

15. Разговори

-
Едва сега започвам да разбирам. Имам нужда от хора в живота си, с които да анализирам ситуации. Оказва се, че нуждата ми от социални контакти си проличава в моментите, в които не мога да застана на едно място. Наричам това вид хиперактивност.  Последните дни имам неописуемо желание да се движа. Два почивни дни прекарах в ходене пеша до центъра и обратно в дъжд и студ. Едната вечер имах супер странни сънища в които не спирах да тичам, опитвайки се да избегна констатации, които мозъкът ми се опитваше да направи. Изглежда, че физическата ми активност се повишава, когато изпитвам някакъв тип притеснение. Обърканите ми мисли водят до желание да изтощя тялото си, а то сякаш генерира все повече енергия.  Няколко разговора по-късно, с мнения валидирани от хора, които смятам за бестита, схващам че отклонението в мислите ми е невалидно самообвинение породено от оувъртинк. Оувъртинк породен от страх да не изгубят това което има истинско значение за мен.  Свързвам създаването на нови...
Прочетете още